Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2014 09:54 - Притча за Злото
Автор: lgg560531 Категория: Други   
Прочетен: 1578 Коментари: 3 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Научил царят, че царят на съседното царство е потеглил с огромна войска, за да го завладее. Повикал своите военоначалници и старейшини на съвет.
– Ние сме малко царство. Армията ни е наполовина на врага. Знам, че имаме дух и ще се бием като лъвове, но достатъчно ли е това?
– Царю, да повикаме помощ от други царства. – Предложил един от генералите.
– Късно е. Те ще са пред вратите на града най-късно утре.
– Да се запасим с храна и вода, а след това да се отбраняваме от стените на града. – предложил друг.
– Колко време ще се отбраняваме?
Всеки давал някакво предложение, но на всички било пределно ясно, че са прекалено слаби за да се противят на многохилядната армия на съседа – цар.
– Да се предадем. – Обадил се един от старейшините.
– Какво!? – погледнал го свирепо царя.
– Царю, ако направите това, което ви кажа, бъдете сигурен, че ще си останете цар, а може би и притежател на ново царство.
– Като се предадем!?
– Да, като се предадем:

Понякога ужасът те принуждава
с дяволите да се съюзиш.
Спасителя и грях да притежава
няма как да не простиш.

- Какво искаш да кажеш с тези думи? Не разбирам?
– Слушайте тогава…

ххх

- Въведете свещеника!
Не след дълго двама войника довлякоха стареца и го хвърлиха в нозете на царя.
– Защо си дошъл!? Говори!
– Царю честити, аз дойдох в твоят стан по волята на народа си. След като разбраха, че войски ти приближават града ни, всички селяни нарамиха брадви и вили и влезнаха в града, за да убият омразният ни цар. Данъците ни са непосилни и от години чакаме този сгоден момент, та да се отървем от него. Навярно сте слушали това:

Дори и кучето – приятелят ни верен,
от стопанин зъл не ще изтрае глад и бой.
Все някой ден ще му се види черен
и ще избяга, за да намери другаде покой.

- От дълги години чуваме, че във вашето царство цъфти благоденствие, данъците са малко и хората са щастливи да ви служат.
– Така е.
Царят погледна самодоволно към военоначалниците си, които одобрително кимаха с глава.
– Но защо не донесохте главата на царя си?
– Въпрос на време е, царю. Укрил се е с шепа войници в една от кулите, но строители правят скеле, за да го доведат жив при вас. И още царю:

Истински царува този цар,
който го е грижа даже за орача.
Не сменя своя господар
кучето, щом хранят го с погача.

- Добре казано. Радвам се, че няма да водим кръвопролития. Но аз ще пратя двама свои войници, които ще влязат в града, за да видят с очите си, дали е вярно това, което ни разказваш. Ти ще останеш тук. Ако те не се завърнат с добри вести, ще бъдеш посечен.
– Нека вървят господарю. Вратите на града са отворени и всички ви очакват с нестихваща радост.
Царят веднага изпратил двама свои съгледвачи, за да се убедят с очите си, че това което разказва свещеника е вярно. Минали часове и царят започнал да губи търпение.
– Ако се забавят още малко ще нападнем глада, ще го изпепелим, ще отведем цялото население в робство, а ти старче ще бъдеш посечен.
Още не изрекъл последните думи, когато стражът извикал:
– Войниците се връщат.
Не след дълго запъхтяните войници влезнали в царската шатра. Паднали в нозете му и промълвили:
– Царю!
– Говорете!
– Царю, всичко което каза свещеника е вярно. Вратите бяха широко отворени. Посрещнаха ни с радостни викове. Първо ни нахраниха до насита, като през цялото време ни благодаряха, за това че ще ги спасите от тежкия гнет. После обиколихме града, като ни придружаваха все висши сановници, везири, министри и почти цялото население. Всички бяха наистина щастливи. Хвърляха цветя пред нас и ни обсипваха с хвалебствия. Видяхме как строители правеха скеле, за да се качат и заловят царят си. От кулата се чуваха как може би жените на царя крещят: „Предатели!” „Прости селяни” и още много други думи, които не са за вашите уши, царю.
– Това е хубаво. Аз ще вляза в града като нов цар с част от армията си, за да се наспя добре на новото си царско ложе, а не във военна шатра. Нека другите да стоят извън града, а на сутринта ще изберем нов градоначалник, ще наложим данъци и ще се приберем у дома.
Речено-сторено. Влязъл царят победоносно в града под аплодисментите и радостните възгласи на народа. Всичко което му разказали войниците било вярно. Нагостили го пребогато. Занесли много храна и вино дори на войниците, които били извън стените на града. Пяли и се веселили до късна доба. Но когато всички заспали непробуден сън от тежкото вино, армията на уж поробеният цяр нападнал вражеският стан и ги пленил. После влезнал в покоите си, където спял новият цар и го убил. Така царството било спасено.

ххх

- Невероятен тактик си старче. Как ти хрумна да измислиш този сценарий, та и цялото царство да въвлечеш в една спонтанна театрална игра?

Достигнат от съдба щастлива
човекът най – често оглупява
Но тя е като лютата коприва:
без да те боли не се предава.

- Разбирам. Щастието не винаги е подарък. За него трябва да се бориш и страдаш. Но не разбирам едно: ти си свещеник, а използваше лъжи, измами, коварство и още много други нелицеприятни за Бога методи, за да постигнем тази победа. Това не е ли грешно?

Тоз, който иска да открие Бога,
трябва да познава и коварството на Злото.
Така открих, че и чрез него мога
да служа Богу, благоденствието и доброто.





Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sullltan - :-)
21.10.2014 10:08
Толкова войници, а една битка не спретнаха!
Е, важното е да кажем Наздраве за победителите ....
цитирай
2. lgg560531 - към sullltan
21.10.2014 10:20
В екшъните има достатъчно.
цитирай
3. sullltan - В екшъните има достатъчно. Намира ...
21.10.2014 11:02
lgg560531 написа:
В екшъните има достатъчно.


Намира се по някоя :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lgg560531
Категория: Други
Прочетен: 631855
Постинги: 878
Коментари: 700
Гласове: 2182
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031